Трансгранично сътрудничество в туризъм

1.  ЗАЩО трансгранично СЪТРУДНИЧЕСТВО В ТУРИЗЪМ?

Връзката между националните граници и развитието на туризма е сложна, тъй като границите се проявяват в туризма и му оказват влияние по много начини. Граничните институции се създават и поддържат от държавните ръководства, за да контролират и регулират придвижването и транспорта между държавите. Една физическа граница може да представлява бариера пред туристическите потоци или пък, може да бъде пресичана незабелязано. Граничната пропускливост, възпиращите ефекти, причинени от границите, напр. регламенти за движение на хора и стоки, ще влияят пряко на туристическите потоци и на развитието и разпространението на туристическата инфраструктура в граничния регион. Граничната пропусклиост, политическата ситуация и социо-културната кохезия също ще оказват влияние на потенциалната поява на трансгранично партньорство и развитие. (Timothy 1999, 2001).

Глобализацията, и особено създаването на „Европа на регионите“ постепенно обезсили много ограничения, които международните граници поставяха преди това пред мобилността. Вътрешните граници на Европейския съюз са отворени както физически, така и символично, и трансграничните региони са станали места за общуване и взаимодействие.

Разбирането и прилагането на държавни граници като бариери – по отношение както на мобилност, така и на развитието – е поставило граничните региони в доста периферна и маргинална позиция. По подобен начин, развитието на туризма в граничните региони е било държавно-централизирано и се е характеризирало с йерархично организирани централизирани държавни институции, включително регионални и местни административни окръзи.

Граничните региони на Сърбия и България се нуждаят от съвместен, трансграничен подход, тъй като:

  • Между тях има обща административна граница;
  • Туризмът е общ приоритет за развитие във всичките три гранични региона;
  • Туризмът, както и природната и културна среда, не зачитат държавни или някакви други граници;
  • Природният и културен потенциал на областта са значително сравнително предимство и важен актив за развитие, които се простират отвъд границата;
  • Трябва да променим дискурса за границите – от бариери към ресурси.

Разнообразен териториален анализ показва, че туризмът е разрастващ се сектор, но растежът не е никак свързан с региона на тристраното ТГС като туристическа дестинация. От една страна, областта има собствени проблеми и предизвикателства в развитието на туризма, които със сигурност се отразяват негативно на развитието на цялостния туризъм в района. От друга страна, тук има туристически потенциал, който в момента не се използва. Такъв потенциал е свързан в значителна степен с неотложната необходимост от преодоляване на предизвикателствата, пред които този регион на ТГС се изправя. С обединяването на силите от двете страни, би се намерил по-добър подход към предизвикателствата и проблемите биха били решавани цялостно.

За постигане на устойчивост, дейците в туризма трябва да признаят както външните, така и вътрешните ускорители за туризма в желаната област, като евентуално ги покажат в планирането на туризма, където трябва да бъде демонстрирано осъзнаване за възможните негативни обстоятелства, които влияят на природното и културно наследство. В контекста на граничните региони, природното и културно наследство в съседните държави трябва да бъде уважавано на най-високо ниво.

2.  ТЕРИТОРИЯ НА проекта

Проектът покрива два гранични региона от Сърбия и България:

  • Област Зайчар, която включва общините: Зайчар, Сокобаня, Болевац и Княжевац. Областта има000 жители.
  • Област Видин с общините Видин, Белоградчик, Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Рушинци и Чупрене. Областта има 84.865 жители.

3.  КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ТУРИЗМА В ОБЛАСТТА НА ПРОЕКТА

Преглед на туризма в областта на проекта ясно показва големия потенциал за съвместно развитие на туризма.

Тези потенциали са главно свързани с река Дунав и областите около нея, планинските вериги на Стара планина, както и техните съответни природни и културни характеристики.

Основните провеждани туристически дейности и съществуващи туристически места вече са признати от международния турстически сектор и някои от тях са много успешни. Въпреки това, все още има нужда от много интервенции в областта.


ТУРИЗМЪТ В Източна Сърбия – ОБЛАСТ ЗАЙЧАР

По отношение на проекта за Стратегия за развитие на туризма в Република Сърбия за периода 2016-2025, Източна Сърбия  с област Зайчаре добре призната туристическа област. Спадащи към сръбската част от областта на проекта, три приоритетни дестинации се открояват в Стратегията: Долен Дунав, Сокобаня и Стара планина. Република Сърбия е инициирала съставянето на Основни планове за повечето важни туристически дестинации в Сърбия и също така за три дестинации в рамките на областта на проекта

Регионалният териториален план за Сърбия включва общините Майданпек, Кладово, Бор, Неготин, Болевац, Зайчар, Сокобаня и Княжевац. Основните теми на Териториалния план за Източна Сърбия са: регионално териториално развитие, земеделие, горски стопанства, минно дело, население, селищна мрежа, обществени услуги, икономическо развитие, туризъм, пътно движение, управление на водите, инфраструктура – енергия, телекомуникации, комунална инфраструктура, околна среда и опазване на природата.

По темата за развитието на туризма Регионалният териториален план за Източна Сърбия определя, че туризмът следва да бъде развиван:

  • В областта на Дунав, ПП “Джердап”, природен парк “Стара планина”, спа курорти Сокобаня и Гамзиград, археологическите селища Лепенски Вир и Феликс Ромулиана.
  • За да създаде връзка между старите римски селища в Княжевац, Зайчар, Кладово, както и други общини и традиционни места в Източна Сърбия.

Териториалният план също така дава указание за необходимостта от популяризиране и развиване на велосипедната мрежа на „ЕВроВело 6“ и между ЕВроВело 6 и свързващите маршрути.

В раздела за приоритетни дейности, Планът предвижда завършване и подобряване на съществуващите туристически пакети, разработване на нови туристически пакети и предложения. Освен това, той предвижда развитие на инфраструктурана по Дунав напр. пристанища, яхтени терминали, посетителски центрове...

Друг важен документ за планиране за региона е Регионалната стратегия за развитие за Тимочка крайна (Източна Сърбия), който се фокусира върху стратегически приоритети: земеделие, енергия от възобновяеми източници, туризъм, минно дело и приоритети в секторите: достъпност и транспор, подкрепа за предприемачеството, човешки ресурси и околна среда.

Стратегията за регионално развитие установява шест посоки на развитие в приоритета за развитие на тази Стратегия:

  • Културен туризъм,
  • Здравен (спа) туризъм,
  • Планински туризъм,
  • Природен туризъм,
  • Селски туризъм,
  • Специализирани форми на туризъм

Текущото състояние на туристическата инфраструктура в разките на този документ би могло да бъде описано като незадоволително. Недостатъчните инвестиции и липсата на модернизация са довели до непривлекателността на туристическите съоръжения (включително градски центрове), в това число и места за настаняване. Всъщност, средната им запълняемост, измерена по заетостта на леглата на годишна база, е около 25% от пълната заетост на цялата съществуваща леглова база. Нещо повече, качеството на самите продукти и свързаните услуги в повечето случаи не е на желаното ниво и те не са достатъчно добре предлагани на вътрешния и чуждия пазар.

 

ТУРИЗМЪТ В Северозападна България – ОБЛАСТ ВИДИН

Според Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2030, българската част, свързана с проекта, се покрива от два основни туристически региона: региона на Дунав и регион Стара планина.

Стратегията предлага за всеки регион основна и разширена специализация на дейностите. Основната специализация е комбинация от два вида туризъм, която комбинация определя уникалността на регионите. Разширената специализация включва освен основните видове туризъм и до 4 допълващи вида туризъм.

За регион Дунав, основната специализация включва културен и круизен туризъм, а разширената включва:

  1. Културен и исторически туризъм
  2. Туризъм за речен круиз
  3. Приключения и екотуризъм
  4. Градски забавления и шопинг туризъм
  5. Винен и кулинарен туризъм
  6. Религиозен и пилгримски туризъм

За регион Стара планина, основните специализации включват планински и екотуризъм и разширените включват:

  1. Планинско колоездене и отдих
  2. Приключения и екотуризъм
  3. Културен и исторически, както и фестивал на изкуствата
  4. Селски туризъм
  5. Религиозен и пилгримски туризъм
  6. Планински ски туризъм

Има подчертано несъответствие между различните потенциали и възможности за туризъм и на практика неразвития туризъм, който е фокусиран върху отделни културни и природни обекти. Създадената туристическа база за северозападния регион покрива само 3% от общия брой легла в местата за настаняване в страната и осигурява минимален доход от туризъм - 2.1%, включително чужденци - 0.5 процента

Мното потенциални туристически атракции не са проектирани така, че да ползват своя потенциал и свързаната близка туристическа инфраструктура е непълна, остаряла, износена или липсва.

Северозападна България се нуждае от инвестиции в обучение на персонала, за да обслужва развитието на туризма в региона, за подкрепа на развитието на регионални продукти и пазарна информация, описване и оценяване на турстическите ресурси, инструменти и услуги, регионален маркетинг, регионални проучвания за евентуални пазарни сегменти и очаквания на турсти, разработване на регионални стратегии за развитие на туризма, разработване на туристически пакети и др.

Един от най-важните фактори за засилване на цялата конкурентоспособност и интеграция е териториалното сътрудничество с Румъния и Сърбия. Стратегиите за сътрудничество, приети в двата трансгранични региона, отговарят на установените потребности, пречки и слабости в тях и се очаква да бъдат инструмент за социо-икономическо развитие на регионите, увеличаване на конкурентоспособността и ускоряване на териториалната кохезия.

 

ТУРИЗМЪТ В ТРАНСГРАНИЧНИЯ РЕГИОН НА  БЪЛГАРИЯ И СЪРБИЯ

Този регион по ТГС се характеризира с разнообразен пейзаж (хълмове и планини, но също и широки равнини), богати гори (дял от над 30% от общата територия на региона), използваеми термални изводи, устията при река Дунав и благоприятен умерен континентален климат, който е предпоставка за развитие на земеделие, горски стопаства и дървообработка, както и различни форми на туризъм през цялата година. Районът на програмата включва голям брой места, признати за туристически центрове за културен, спа, планински, приключенски и еко туризъм, където потенциалът на Дунав като туристически ресурси представлява общ актив за развитие на цялата област на програмата. Благоприятните характеристики на природата и околната среда на района на програмата, съчетани с богатото историческо и културно наследство, са уникални регионални активи и един от ключовите фактори за устойчиво развитие на граничната област, както и подобряване на нейната привлекателност като турстическа дестинация.

Предизвикателства и възможжности за туризма в областта:

  • Подпомагане на развитието на ниша в туристическите дейности (напр. еко-, етно-, гурме-туризъм), като така се повишава ценността на благоприятните условия за разнообразен туризъм в граничната зона;
  • Подобряване на достъпа до обекти от туристически интерес, като така се стимулира оползотворяването на природното и културно наследство;
  • Разкриване на културното наследство като потенциален генератор на нови продукти и възможности за трудова заетост;
  • Подобряване на образа на граничната област като туристическа дестинация чрез създаване на обща трансгранична туристическа марка;
  • Популязириране на традиционни производства, водещи до специализация на трасграничната област (създаване на марка, търговски марки и сертифициране), като така се оползвотворява близостта до пазари;
  • Подпомагане на съвместно управление на територията чрез регионални органи;
  • Балансиране на консервиращите и развиващи аспекти на природните ресурси при създаване на устойчиви туристически атракции, ползвани за подобряване на качеството на посещаваната среда и също за принос към средата на живот.

Основният извод от анализа на ситуацията показва, че граничният регион между България и Сърбия притежава определен икономически потенциал. Туризмът (по-конкретно еко-туризмът) е добра перспектива за бъдещето.

Туризмът е бил установен като основна възможност за балансиране на регионалните неравенства и създаване на работни места. Освен това, развитието на туризма в областта на Програмата би могло да бъде значително в полза на съществуващата европейска марка, каквато Дунав вече е.

Възможностите за граничния регион да предложи продукти, които са естествено свързани с пан-европейски продукти, би увеличило привлекателността на областта - напр. колоездачните маршрути (ЕвроВело 6/велосипедна пътека Дунав и ЕвроВело 13/Пътеката на Желязната завеса), културни маршрути (Маршрутът на римските императори), маршрути за разходки и др.

Областите за развитие на туризма, туристическата инфраструктура и подобряване на туристическите услуги, историческото наследство и междукултурния диалог са типични взаимосвързани теми. Те извличат полза предимно от интегрирания подход, напр. развитие на трансгранични дестинации, което означава общ продукт, синхронизирана политика за развитие на елементи на турстическия продукт, съвместно управление и маркетинг и др. Туристическите дестинации обикновено се формират въз основа на общи ресурси, регионална идентичност, продукти, управление и др., следователно би било разумно да се очаква (и подкрепя) създаването на повече от една дестинация (напр. по Дунав, в областта на Балканите и др.)


The project is co-funded by EU through the Interreg-IPA CBC Bulgaria–Serbia Programme.

 Този уебсайт е създаден със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество България-Сърбия Interreg-IPA, CCI No 2014TC16I5CB007.
Съдържанието на този уебсайт е отговорност единствено на Института за трансгранични райони и по никакъв начин не може да бъде взето под внимание възгледите на Европейския съюз или Управляващия орган на програмата.

© 2020 Цифрово нематериално културно наследство. Всички права запазени.
Mapa AS3_HTML5 Canvas FINAL